Какво се случва със снега през пролетта, когато е топло и през деня и през нощта?
Време
Този пролетен сценарии се характеризира с по-топли от средните за сезона температури, и в частност, без падане на температурите под 0 през нощта, което не позволява на снежната повърхност да замръзне.
Снежна покривка
Най-общо казано в тези условия снежната покривка се дестабилизира: тя става влажна, все по-слаба и губи своята спойка. Липсва дебелата замръзнала кора на повърхността, която обикновено се образува през нощта, поради което снежната покривка има значително по-малко здравина. С напредването на деня стабилността й намалява много бързо с покачването на температурите и действието на силното пролетно слънце.
Процесът на топене започва с освобождаване на вода на повърхността на снежната покривка като в следствие на това снегът на повърхността се овлажнява или дори прогизва. След по-продължителен период на топене, обаче, вода започва да се просмуква дълбоко в снежната покривка. Тази ‘свободна вода’ потенциално може да активира слаби слоеве, където ги срещне по пътя си. Те могат да се намират и в дълбочината на снежната покривка като например заровени ледени кори или още по-лошо едрите фасети (захар) в основата на снежната покривка.
Накратко, активирането на слаб слой в дълбочина става много по-вероятно в този период.
Лавиина обстановка
При тези условия лавинната активност се очкава да бъде засилена. Вероятността за предизвикване на по-големи и по-дълбоки снежни дъски също се увеличава. Въпреки че преобладават мокрите лавини тип изтичания на повърхността, също толкова възможни са и мокри дъски, дъски в дълбочина, откъсване на козирки и дори основни лавини.
Изтичания от мокър сняг (wet loose avalanches)
В следствие на това, че снегът губи спойката си на повърхността, изтичанията от мокър сняг, особено в стръмните участъци, са много вероятни. Принципът е – малко количество сняг започва да се търкаля надолу по склона и по пътя си надолу увелича още сняг от повърхността. При по-дълги и стръмни склонове тези лавини може да достигнат сериозна дължина и маса. Също така самото зачестяване на мокри изтичания като брой и размер е индикатор за нарастваща нестабилност.
Мокри дъски и дълбоки дъски (wet slabs & deep slabs)
По-опасното и непредвидимо е, че мокрите изтичания с тежестта и обема си увеличават риска да “докоснат” слаби слоеве в дълбочина. Нерядко се случва едно на пръв поглед безобидно изтичане да “слезе” до слаб слой и да отприщи мокра дъска или дъска в дълбочина с разрушителни размери. Тези сценарии са много трудни за прогнозиране, защото се засягат дълбоко заровени слаби слоеве, формирани в средата или дори в началото на сезона.
Козирки (cornice fall)
Допълнително, затоплянето може също да бъде причина за откъсването на козирки. Козирките са разрушителни сами по себе си, но могат също така лесно да активират нестабилност в дълбочина и да предизвикат по-големи снежни дъски.
Съвети за терен и придвижване в този сценарии:
- Консервативен избор на терен: Колкото повече се затопля, толкова повече отслабва снежната покривка. Това не са най-добрите условия, за да изпробвате въплащението си на Сет Морисън или Джереми Джоунс.
- Винаги знайте какво има над вас и ограничете времето, в което сте изложени на конкретните опасности като например козирки или големи отворени склонове. Помнете, че при тези условия, лавините, макар и бавни, са страшно тежки и могат да извървят целия си естествен път.
- Особено важно за придвижването по планински била е да оставяте достатъчно пространство, когато се движите около козирки, независимо дали се движите на или под ръбове.
- Бъдете нащрек за постоянно променящите се условия – изложение, височина и времето на деня. Не забравяйте, че интензивно слънцегреене увеличава ефекта на затоплянето, а дъждът на топенето.
Виж другите сценарии на пролетни условия и свързаните с тях опасности тук.